Да накарам моя Хайдутин да работи
Да накарам моя Хайдутин да работи
Blog Article
Паметник на Дельо хайдутин в Златоград на мястото, където според легендата е смъртно прострелян
С какъв бюлетин да гласуваме? Половин, половина, половино Честито завършване!
Боряна войвода (неизв.) – за нея, детенцето и Иванчо, брат и Стоян, с когото е хайдутувала се знае от една песен. Там е описано бойното и снаряжение.
Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка
В разговорния език и до днес хайдутин, преминало в диалектното айдук, хайдук, мн.ч. обикновено хайдуци (не хайдути) продължава още да се употребява синонимно (в официалното си властово значение от османско време) вместо „крадец“, „разбойник“.
Интересна характеристика прави на българското хайдутство Захари Стоянов в „записки по българските въстания“:
Акциите им са насочени главно, срещу османски чиновници, еничари, спахии и други насилници над християните.
Там мюсюлманите получавали своята „награда“ за насилията, над техните братя и сестри.
Механизмите и кампаниите ми за дегероизиране на историята ни в учебниците, може и да има частичен успех, но никой не може да заличи истината до край, тъй като е пуснала дълбоки, здрави и дебели корени.
Гласът на певеца ще се слее с гласа на цялата българска Хайдутин земя, която също прославя юнаците си.
Подвизите на Дельо са увековечени в много народни песни, предания и легенди. В Златоградския край за него се пее прочутата песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от редица изпълнители като Валя Балканска и Феим Джигов, записана на златен диск и изпратена в космоса.
Творбата пресъздава събирателния образ на хайдутина, който вълнува поета от ранно детство. „Хайдути" е пропита с искрен и дълбок патриотизъм, с горещо родолюбие и с всеотдайно преклонение пред подвига на хайдутите.
В никакъв случай не става дума за отделни, изолирани случки и събития, а за един постоянен бунтовен кипеж и непрекъснато ожесточена съпротива срещу завоевателя.
Там участва в дейността на българските емигранти, сближава се с Левски, развива активна журналистическа дейност. Издава в. „Дума на българските емигранти“, в. „Знаме“, хумористичния вестник „Будилник“